Unrequited love

- Сълзи се стичат по лицето ти отново,
какво измъчва те така?
Мълчиш, както винаги мълчала си, превърна се лицето ти в река.

- Ти не разбираш, но не виня те аз, че кой би могъл да разбере.
Да, раната дълбока е и с всеки ден не спира да расте.

- Но що рани те, сподели, с мълчание ти нищо няма да постигнеш.
Ела на мойто рамо ти се облегни,
ще ти помогна пак да се усмихнеш.

- Усмивка, ето ти, усмихвам се за тебе,
какво от мене искаш ти?
Така със тези свои думи, удвояваш болката,о, спри!
Поспри замалко, замисли се, причина има аз да си мълча, опитвам се да те предпазя, не искам теб да нараня.
Започна ли, отворя ли уста, тежки думи аз ще изрека, за туй че трай си, остави ме мене, аз ще издържа.

- Какво говориш, погледни ме, не искам в твоите очи и капчица от тез солени, парещи сълзи.
Сега ме чуй, но чуй добре, със мене всичко можеш да си кажеш, каквото и да е едва ли ще ме заболи, затуй за мене ти недей се тревожи.

- Не! Не мога, разбери, страх обгръща моите гърди. Помисля ли си само, умира част от мен, облегна ли се аз на твойто рамо, там оставам в плен.

- Не бой се, сподели!

- Не мога.

- Можеш, говори!

- Обичам те! Обичам те по дяволите, не разбра ли, не знаеш що за болка преживях, но стига, край, достатъчно мълчах. Проклета да съм и проклета да е любовта ми, мразя се, доволен си сега или и твоята душа запалих, но пожара предизвика ТИ!